Институт към УНСС: Икономиката се забавя сериозно. Идват свръх дефицити
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Забавяне на икономическия напредък до 1% през тази година и кратковременен спад на Брутният вътрешен продукт предвижда „ Институт по стопанска система и политики “ към Университета за национално и международно стопанство. Годишният отчет на изследователското звено предвижда ускорение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 2.6% през 2024 година, само че единствено при изискване, че забележителните външни опасности не се осъществят. В същото време се чака инфлацията да остане висока, само че в границите на едноцифрени темпове и от 13% през 2022 година средногодишната й стойност през 2024 година да е 7.5%
Сериозно внимание изискват структурните промени в стопанската система, поради които тя рискува да губи от ден на ден своята конкурентоспособност под натиска на ниската си успеваемост. Освен високата енергоемкост и ресурсоемкост, демографската рецесия и свитото предложение на труд водят до двуцифрен напредък при трудовите хонорари, а това заплашва българското произвеждане да доближи ценови нива, при които няма да е конкурентоспособно на интернационалните пазари предизвестяват от оранизацията.
„ Прогнозираме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България през 2023 година да се забави до 1.0% (спрямо 3.3% през 2022 г.), което ще се дефинира от преустановяването на наклонността към струпване на ресурси в стопанската система и образуването на негативен принос на чистия експорт, до момента в който вътрешното търсене ще продължи да способства позитивно. Фактори, които ще въздействат в посока намаляване на тласъците за поддържане на високи наличия от ресурси, са оскъпяването на кредитния запас, подобряването на действието на световните вериги за доставки и понижението на цените на съществени първични материали. Отрицателният принос на чистия експорт ще се дължи на планувания по-висок ритъм на напредък на вноса по отношение на износа на артикули и услуги “, сочи един от изводите в документа.
Други заключения на отчета са:
- Бюджетният недостиг да доближи 6.9% от Брутният вътрешен продукт (при 3% оптимално позволен предел за еврозоната) или близо 12 милиарда лева в случай че не се вземат ограничения за ограничение на разходите;
- Грешки във фискалната политика на последното постоянно държавно управление доведоха до по-скъпо финансиране на бюджетния дефицит;
- България не би могла да влезе в еврозоната през 2024 година, даже в случай че към нея се приложат същите взаимни отстъпки, които се направиха по отношение на Хърватия. Отклонението на инфлацията по отношение на страните с най-хубава ценова непоклатимост е доста по-голямо.
На какво се основава прогнозата?
Институтът е изготвил прогностичен модел, който включва 5 високочестотни сезонно изгладени знака за навременна информация какво е положението на стопанската система. Това са верижните темпове на изменение на показателите на произвеждане в индустрията, строителството и услугите; знака за икономическите настройки в стопанската система, съставян от ЕК; нивото на безработица по данни на организацията по заетостта; и PMI показател за еврозоната, която е главен търговски сътрудник на България. Тези знаци се употребяват за обяснение и прогнозиране на развиването на верижния ритъм на изменение на действителния Брутният вътрешен продукт. Точно на база на тяхната динамичност и представянето им към края на месец януари 2023 година, се извежда прогнозата, за 50% възможност стопанската система да навлезе от фаза на “висок напредък ” в такава на “нисък напредък ”. Същевременно се регистрира и покачване на вероятността действителният Брутният вътрешен продукт да спадне през някое от тримесечията на тази година.
Тема на фокус: Пазарът на труда
Несигурност пред прогнозата произтича също от по-нататъшно задълбочаване на спиралата сред заплатите и цените, което е причина за нараснала пасивност на инфлацията, по-ниска покупателна дарба на семействата и допустима загуба на ценова конкурентоспособност на експортно насочените компании по отношение на комерсиалните сътрудници на България.
По-бързият напредък на компенсацията на един нает по отношение на продуктивността на труда докара до повишаване на разноските за труд на единица продукция с 14.9% на годишна база
През януари-септември 2022 година компенсацията на един нает набъбна със 17.5% по отношение на 11.3% през 2021 година, което отразяваше повишението на дефицита на личен състав в някои браншове и индексирането на част от заплатите с темпа на повишаване на потребителските цени. Други фактори, които способстваха за ускоряването на растежа на компенсацията на един нает бяха увеличението на заплатите в бюджетния бранш и покачването на минималната работна заплата от април 2022 година
